Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1490

 

гр.Русе, 28.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 984 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищецът “Агенция за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.”Л” , бул.”Д-р П Д, офис-сграда „Л”, ет., офис , представлявано от изпълнителния директор Н ТС твърди, чена 10.10.2013г. е бил сключен между „Вива кредит” ООД и ответницата Договор за паричен заем № 5058631, по който кредитът е бил обслужван редовно, като последната дължима вноска е била на 02.01.2014г. и е била изплатена. На 03.01.2014г. между „Вива кредит” ООД и ответницата бил сключен нов Договор за паричен заем № 5070901 към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631. Съгласно чл.2, ал.2 от последния, страните се съгласили, че всички условия на първия сключен между тях договор, с изключение на чл.3, ще са приложими и към процесния Договор за паричен заем № 5070901. Договорено било и че спрямо последното съглашение ще се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем Vivacredit, сключвани от „Вива кредит” ООД, които са в сила към датата на сключване на договора. По процесния договор ответницата получила в заем сумата от 200.00 лева, която се задължила да върне ведно с договорна лихва от 91.90 лева на шест равни двуседмични погасителни вноски в размер на 48.65 лева или общо да се върне сумата от 291.90 лева. В чл.5, ал.2, т.1-4 от договора за предоставяне на паричен заем № 5058631/01.10.2013г., е уговорено в случай, че заемателят забави плащането на погасителна вноска, същият дължи на заемодателя заплащането на направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочените вземания. Така на Б.А. била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 200.00 лева. На ответницата била начислена и лихва за забава за периода от 15.02.2014г. до 29.11.2015г. в размер на 24.88 лева. Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разрочване на задължението, Б.А. не е заплатила изцяло дължимия паричен заем. Платила е единствено сумата от 297.30 лева, с която били погасени на основание чл.76, пр.4 от ЗЗД: такса разходи от 153.14 лева; договорна лихва 91.90 лева и главница 52.26 лева. На 01.07.2014г. било подписано Приложение № 1 къв Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем № 5070901/03.01.2014г. към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631, заедно с всички привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за продажбата на вземането с уведомително писмо от страна на „Вива кредит” ООД, изпратено с известие за доставяне. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 7110/2015г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за недължимост на сумите. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите от 147.74 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 5070901/03.01.2014г. към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631; 46.86 лева, представляваща такса разходи и 24.88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.02.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.11.2015г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.11.2015г. до окончателното й изплащане и 325.00 лева – направени разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7110/2015г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата Б.В. А оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че изцяло е заплатила главницата по получения заем от 200.00 лева и договорната лихва от 91.90 лева, съобразно уговореното в договора. Твърди, че клаузата в чл.5, ал.2, т.1-4 от договора, съгласно която се дължат направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочени задължения, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2013г. е бил сключен между „Вива кредит” ООД и ответницата Договор за паричен заем № 5058631, по който кредитът е бил обслужван редовно, като последната дължима вноска е била на 02.01.2014г. и е била изплатена. На 03.01.2014г. между „Вива кредит” ООД и ответницата бил сключен нов Договор за паричен заем № 5070901 към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631, като съгласно чл.2, ал.2 от последния, страните се съгласили, че всички условия на първия сключен между тях договор, с изключение на чл.3, ще са приложими и към процесния Договор за паричен заем № 5070901. Договорено било и че спрямо последното съглашение ще се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем Vivacredit, сключвани от „Вива кредит” ООД, които са в сила към датата на сключване на договора, а по процесния договор ответницата получила в заем сумата от 200.00 лева, която се задължила да върне ведно с договорна лихва от 91.90 лева на шест равни двуседмични погасителни вноски в размер на 48.65 лева или общо да се върне сумата от 291.90 лева. В чл.5 от рамковия договор са предвидени санкции за заемополучателя в случай, че не изпълни задължението си за заплащане на погасителните месечни вноски в уговорените срокове, изразяващи се в начисляване на лихви за забава и такса разходи. Безспорен е факта, който се признава от ищеца с исковата молба, че ответницата е заплатила по процесния договор сумата от 297.30 лева. За това са представени вносните бележки, от които е видно, че Б.А. на 11.07.2014г. е заплатила сумата от 200.00 лева; на 17.01.2014г. сумата от 48.65 лева и на 03.02.2014г. сумата от 48.65 лева. На 01.07.2014г. е било подписано Приложение № 1 къв Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем № 5070901/03.01.2014г. към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631, заедно с всички привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за продажбата на вземането с уведомително писмо от страна на „Вива кредит” ООД, изпратено с известие за доставяне.

Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 7110/2015г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение за сумите от 147.74 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 5070901/03.01.2014г. към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631; 46.86 лева, представляваща такса разходи и 24.88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.02.2014г. до 29.11.2015г., законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2015г. до окончателното й изплащане и 325.00 лева – направени разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, но Б.А. е подала възражение за недължимост на сумите по нея.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е направила плащане на две погасителни вноски до договора за заем – на вноска № 1 на 17.01.2014г. и на вноска № 2 на 03.02.2014г., на обща стойност 97.30 лева, след което е преустановила плащанията към първоначалния кредитор. Заемодателят е начислил такси за забава на плащанията, съгласно договореното в чл.5, ал.2 от рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5068631 в общ размер на 200.00 лева, като начислените такси за посочени в таблица по дани и размери. Към 01.07.2014г., когато процесния заем е бил продаден на ищеца, дължимите суми по даговора за заем са били: 147.74 лева – главница по погасителни вноски от № 3 до № 6, 46.86 лева лихва върху главниците на вноските и 200.00 лева – такса разходи по чл.5, ал.2, т.1, т.2 и т.4. След датата на цесията, ответницата е направила  едно плащане на стойност 200.00 лева на 11.07.2014г., която парична сума ищцовото дружество е отнесло за покриване на задълженията й за лихва в размер на 46.86 лева и такса разходи по чл.5, ал.2 в размер на 153.14 лева. Първоначалният кредитор „Вива кредит” ООД не е начислявал лихва за забава, съгласно уговореното в чл.5, ал.2, т.5 на неплатените задължения по погасителни вноски от № 3 до № 4. Ищцовото дружество е начислило лихва за забава в размер на законната лихва през периода от 01.07.2014г. до 30.10.2015г. в размер на 24.88 лева. Направените от вещото лице изчисления на законната лихва, съгласно уговореното в чл.5, ал.2, т.5 от рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5068631, същата за периода 15.02.2014г. до 29.11.2015г. възлиза на 27.62 лева. Към 30.11.2015г., когато е било подадено заявлението пож чл.410 от ГПК, дължимите и неплатени парични суми по договора за заем от страна на ответницата възлизат на 147.74 лева – главница, 46.86 лева – такса разходи по чл.5, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от договора и 27.62 лева – лихва за забава за периода от 15.02.2014г. до 29.11.2015г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото е доказано по категоричен начин, че на 10.10.2013г. е бил сключен между „Вива кредит” ООД и ответницата Договор за паричен заем № 5058631, по който кредитът е бил обслужван редовно, като последната дължима вноска е била на 02.01.2014г. и е била изплатена, а на 03.01.2014г. между „Вива кредит” ООД и ответницата бил сключен нов Договор за паричен заем № 5070901 към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631, като съгласно чл.2, ал.2 от последния, страните се съгласили, че всички условия на първия сключен между тях договор, с изключение на чл.3, ще са приложими и към процеснияДоговор за паричен заем № 5070901. Договорено било и че спрямо последното съглашение ще се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем Vivacredit, сключвани от „Вива кредит” ООД, които са в сила към датата на сключване на договора, а по процесния договор ответницата получила в заем сумата от 200.00 лева, която се задължила да върне ведно с договорна лихва от 91.90 лева на шест равни двуседмични погасителни вноски в размер на 48.65 лева или общо да се върне сумата от 291.90 лева. В чл.5 от рамковия договор са предвидени санкции за заемополучателя в случай, че не изпълни задължението си за заплащане на погасителните месечни вноски в уговорените срокове, изразяващи се в начисляване на лихви за забава и такса разходи.На 01.07.2014г. е било подписано Приложение № 1 къв Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем № 5070901/03.01.2014г. към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631, заедно с всички привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за продажбата на вземането с уведомително писмо от страна на „Вива кредит” ООД, изпратено с известие за доставяне.Неоснователно е възражението на ответницата, че клаузата в чл.5, ал.2, т.1-4 от договора, съгласно която се дължат направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочени задължения, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това по естеството си е договорна санкция при неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на заемополучателкатаза заплащане на погасителните месечни вноски в уговорените срокове. Такава санкция не противоречи на добрите нрави, нито на закона, като е свободно и доброволно уговорена между страните, както по процесния договор, така и по предходния. Със сключване на втория договор за заем /процесния/ ответницата се е съгласила – изрично посочено в чл.2, ал.2 от последния, че всички условия на първия сключен между тях договор, с изключение на чл.3, ще са приложими и към процеснияДоговор за паричен заем № 5070901. Т.е. не е била изключена клаузата по чл.5, ал.2, т.1-4 и заемополучателката се е съгласила с нея. Неоснователно е и възражението на  Б.А., че тя изцяло и заплатила дължимите парични суми по договора за паричен заем. Безспорен е факта, който се признава и от ищеца с исковата молба, че ответницата е заплатила по процесния договор сумата от 297.30 лева. За това са представени вносните бележки, от които е видно, че Б.А. на 11.07.2014г. е заплатила сумата от 200.00 лева; на 17.01.2014г. сумата от 48.65 лева и на 03.02.2014г. сумата от 48.65 лева. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че ответницата е направила плащане на две погасителни вноски до договора за заем – на вноска № 1 на 17.01.2014г. и на вноска № 2 на 03.02.2014г., на обща стойност 97.30 лева – с цитираните по-горе вносни бележки, след което е преустановила плащанията към първоначалния кредитор. По тази причиназаемодателят е начислил такси за забава на плащанията, съгласно договореното в чл.5, ал.2 от рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5068631 в общ размер на 200.00 лева, като начислените такси за посочени в таблица по дати и размери. Към 01.07.2014г., когато процесния заем е бил продаден на ищеца, дължимите суми по договора за заем са били: 147.74 лева – главница по погасителни вноски от № 3 до № 6, 46.86 лева лихва върху главниците на вноските и 200.00 лева – такса разходи по чл.5, ал.2, т.1, т.2 и т.4. След датата на цесията, ответницата е направила  едно плащане на стойност 200.00 лева на 11.07.2014г. – с цитираната по-горе вносна бележка, която парична сума ищцовото дружество е отнесло за покриване на задълженията й за лихва в размер на 46.86 лева и такса разходи по чл.5, ал.2 в размер на 153.14 лева. Първоначалният кредитор „Вива кредит” ООД не е начислявал лихва за забава, съгласно уговореното в чл.5, ал.2, т.5 на неплатените задължения по погасителни вноски от № 3 до № 4. Ищцовото дружество е начислило лихва за забава в размер на законната лихва през периода от 01.07.2014г. до 30.10.2015г. в размер на 24.88 лева. Направените от вещото лице изчисления на законната лихва, съгласно уговореното в чл.5, ал.2, т.5 от рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5068631, същата за периода 15.02.2014г. до 29.11.2015г. възлиза на 27.62 лева. Към 30.11.2015г., когато е било подадено заявлението по чл.410 от ГПК, дължимите и неплатени парични суми по договора за заем от страна на ответницата възлизат на 147.74 лева – главница, 46.86 лева – такса разходи по чл.5, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от договора и 27.62 лева – лихва за забава за периода от 15.02.2014г. до 29.11.2015г.

Като съобрази това съдът намира, че с извършените от ответницата плащания, тя не е погасила изцяло задълженията си по договора за паричен заем, тъй като е била в просрочие, в резултат на което са й начислени допълнително такса разходи и лихва за забава, като плащанията са покрили задължението за лихва в размер на 46.86 лева и такса разходи по чл.5, ал.2 в размер на 153.14 лева. Остатъка на дължимите и неплатени парични суми по договора за заем от страна на ответницата към 30.11.2015г., когато е било подадено заявлението по чл.410 от ГПК, възлизат на 147.74 лева – главница, 46.86 лева – такса разходи по чл.5, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от договора и 27.62 лева – лихва за забава за периода от 15.02.2014г. до 29.11.2015г. Това е и размера на претендираните парични суми, които се иска да се признае за установено, че Б.А. дължи на ищеца. Единствено лихвата за забава е претендирана в по-нисък размер от 24.88 лева, до който размер следва да се уважи.

Поради гореизложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан по размер, с оглед на което следва да се признае за по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 147.74 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 5070901/03.01.2014г. към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631; 46.86 лева, представляваща такса разходи и 24.88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.02.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.11.2015г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.11.2015г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7110/2015г. по описа на РРС.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 7110/2015г. по описа на РРС, разноски в размер на 325.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.

            На основание чл.78, ал.1 и ал.7 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 225.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на вещото лице, както и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

            Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.А. ***, с ЕГН: **********, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.”Л” , бул.”Д-р П Д, офис-сграда „Л”, ет., офис , ЕИК 2, представлявано от изпълнителния директор Н Т С, сумите от 147.74 лева /сто четиридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 5070901/03.01.2014г. към рамков договор за предоставяне на паричен заем № 5058631; 46.86 лева /четиридесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща такса разходи и 24.88 лева /двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.02.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.11.2015г., законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2015г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7110/2015г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Б.В.А. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.”Л” , бул.”Д-р П Д, офис-сграда „Л”, ет., офис , ЕИК представлявано от изпълнителния директор Н Т С, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 7110/2015г. по описа на РРС, разноски за заплатени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б.В.А. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.”Л” , бул.”Д-р П Д, офис-сграда „Л”, ет., офис , ЕИК  представлявано от изпълнителния директор Н Т С, сумите от 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева - направени по настоящото дело разноски и 300.00 /триста/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: