Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1398

 

гр.Русе, 08.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 862 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

Ищецът Н.К.Н., твърди, че с ответника били в трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор от 12.06.2015г., съгласно който заемал длъжността „водач на товарен автомобил” при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500.00 евро. От 12.06.2015г. до 30.10.2016г. без прекъсване Н.Н. работил в Белгия, където изпълнявал транспортни курсове на работодателя. Със Заповед № 16/30.10.2015г. на ответника трудовото му правоотношение било прекратено, на основание чл.326, ал.2 от КТ. За м.октомври 2015г. работодателят не му заплатил в пълен размер трудовото възнаграждение, както и обезщетение за полагащия му се платен годишен отпуск за 6 дни в размер на 130.28 лева. В началото на м.01.2016г. ответникът привел на ищеца сумата от 950.00 лева, равняваща се на 485.69 евро, но до момента не е изплатен остатъка от трудовото възнаграждение и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. Поради това моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 291.96 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.октомври 2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 2.36 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.октомври 2015г. за периода от датата на дължимостта му до 17.02.2016г. и сумата от 130.28 лева, представляваща обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г. Претендира и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединените искове по чл.242, чл.245 и чл.224, ал.1 от КТ.

Ответникът “Дека транс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Ш, ул.”ПВ” № , вх., ет., ап., представлявано от управителя Ц К Д, оспорва изцяло предявените искове. 

            От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че е било налице трудово правоотношение между страните по силата на сключен трудов договор от 12.06.2015г., съгласно който ищецът заемал длъжността „водач на товарен автомобил” в ответното дружество, както и че със Заповед № 16/30.10.2015г. на ответника трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл.326, ал.2 от КТ. Безспорен е и факта, че в началото на м.01.2016г. ответникът привел на ищеца сумата от 950.00 лева, равняваща се на 485.69 евро.

            Представен е опис от 02.11.2015г. за нанесени на товарен автомобил с рег.№ за периода 12.06.2015г. до 28.10.2015г. щети. Представени са и заповеди на работодателя за командироване на ищеца в чужбина.

            От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че трудовото възнаграждение на ищеца за м.октомври 2015г. съгласно уговореното с трудовия договор основно месечно възнаграждение и на база отработените 22 работни дни, възлиза на 380.00 лева в брутен размер и 291.96 лева в нетен такъв. Същото е било изплатено с банков превод по личната сметка на ищеца в „Алианц банк” на 30.12.2015г. Лихвата за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м.октомври 2015г., за периода 01.12.2015г. до датата на изплащането му – до 29.12.2015г. включително, възлиза на 2.36 лева. За времето на трудовото правоотношение между страните – от 12.06.2015г. до 30.10.2015г., на ищеца се полагат 8 дни платен годишен отпуск. Същото възлиза в брутен размер от 144.76 лева и нетен такъв от 130.28 лева. Това обезщетение не е начислено от работодателя и не е изплатено на ищеца.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

            Безспорно се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 12.06.2015г., съгласно който ищецът заемал длъжността „водач на товарен автомобил” в ответното дружество. Със Заповед № 16/30.10.2015г. на ответника трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл.326, ал.2 от КТ. Положеният труд по трудовото правоотношение е възмезден и за предоставената от работника работна сила, работодателят дължи насрещна престация – трудово възнаграждение. От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза е видно, че трудовото възнаграждение на ищеца за м.октомври 2015г. съгласно уговореното с трудовия договор основно месечно възнаграждение и на база отработените 22 работни дни, възлиза на 380.00 лева в брутен размер и 291.96 лева в нетен такъв, като същото е било изплатено с банков превод по личната сметка на ищеца в „Алианц банк” на 30.12.2015г. Като съобрази това съдът намира, че този иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

При забавено плащане на трудовите възнаграждения се дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа. Задължението на работодателя е срочно и същият е поставен в забава от последно число на месеца, следващ месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение. Лихвата за забава се определя на база законната лихва, установена за страната – чл.245, ал.2 от КТ. В конкретния случай е налице неизпълнение на задължението на работодателя за заплащане трудовото възнаграждение за периода от датата на дължимостта му - 01.12.2015г. до датата на изплащането му – до 29.12.2015г. включително. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, размерът на лихвата за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за този период възлиза на 2.36 лева. Като основателен и доказан по размер този иск следва да се уважи изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на неизползвания платен годишен отпуск на ищеца, за времето на трудовото правоотношение между страните – от 12.06.2015г. до 30.10.2015г. е 8 дни, като дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ възлиза на в брутен размер от 144.76 лева и нетен такъв от 130.28 лева. Това обезщетение не е начислено от работодателя и не е изплатено на ищеца. Този иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло за претендирания нетен размер. Ищецът не претендира законна лихва върху главницата, поради което и такава не следва да му бъде присъждана.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове. Н.Н. е направил по делото разноски в общ размер на

500.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с уважената част от исковете /един отхвърлен и два уважени изцяло/ разноските следва да му си присъдят на 2/3 или сумата от 333.33 лева, която ответникът бъде осъден да му заплати.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна такса върху уважените размери на предявените искове от 100.00 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 100.00 лева.

            Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА “Дека транс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Ш, ул.”ПВ” № , вх., ет., ап., ЕИК 127624530, представлявано от управителя Ц К Д, да заплати на Н.К.Н. ***, с ЕГН: **********, сумите от 2.36 лева /два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.октомври 2015г. за периода 01.12.2015г. до 29.12.2015г. включително и 130.28 лева /сто и тридесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в нетен размер, след приспадане на законовоустановените удръжки, както и сумата от 333.33 лева /триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ – направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Н. ***, с ЕГН: **********, против “Дека транс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Ш, ул.”ПВ” № , вх., ет., ап., ЕИК 127624530, представлявано от управителя Ц К Д, иск за сумата от 291.96 лева /двеста деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.октомври 2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА “Дека транс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Ш, ул.”ПВ” № , вх., ет., ап., ЕИК 127624530, представлявано от управителя Ц К Д, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 200.00 /двеста/ лева - държавна такса върху уважените размери на предявените искове и направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: