Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1462

 

гр.Русе, 21.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 631 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

            ИщцатаР В.П. твърди, че предоставила на ответника за срок от 4 години, по силата на договор за наем на земеделски земи, сключен на 12.09.2012г. за временно ползване, притежавани от нея 68.102 дка земеделски земи /ниви/. Съгласно клауза 4, т.1 от договора, наемателят дължи наемна цена за стопанската 2012/2013г. в размер на 40.00 лева на декар, а съгласно клауза 4, т.2 от същия договор, двете страни се задължавали да договарят всяка година цената на наема, преди да започне наемателя да обработва земята за следващата стопанска година, като за целта подписват анекс към договора. На 01.06.2013г. към договора за наем, страните подписали анекс, съгласно който за стопанската 2013/2014г. бил договорен нов наем в размер на 60.00 лева на декар. С писмо, получено от ответника на 11.11.2014г., ищцата го поканила да изпълнят договореното задължение за сключване на задължителния нов анекс за наемната цена на декар за стопанската 2014/2015г., като го уведомила, че при липса на такова договаряне, ще остане в сила договорената с анекса от 01.06.2013г. наемна цена на декар от 60.00 лева. Въпреки поканата и договореното задължение за ежегодно договаряне на наемната цена и сключване на анекс, ответникът не изпълнил задължението си. На 09.12.2014г. по банков път, за стопанската 2013/2014г., ответникът заплатил на ищцата сумата от 3 368.00 лева, която се равнява на по 50.00 лева на декар, вместо дължимия наем от 4 041.90 лева, т.е. с 673.90 лева по-малко от договорения.На 28.12.2015г. по банков път, за стопанската 2014/2015г., ответникът заплатил на ищцата сумата от 2 695.00 лева, която се равнява на по 40.00 лева на декар, вместо дължимия наем от 4 041.90 лева, т.е. с 1 346.90 лева по-малко от договорения. С препоръчано писмо изпратено от П. до К., получено от последния на 14.01.2016г., тя го поканила да й заплати остатъка от дължимия договорен наем, от 2 020.00 лева за двете стопански години, но той не сторил това. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 2 020.00 лева, представляваща неизплатен наем за ползването на земеделските й земи за стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г.; лихва за забава върху главницата за периода 14.01.2016г. до 07.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане. Претендират и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.232, ал.2 и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът С.К.К. оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че не е сключвал с ищцата анекс към договора за наем и представения анекс не е подписан от него. Поради това оспорва истинността на представения анекс към договора за наем, сключен на 01.06.2013г., като твърди, че той не е подписан от него за наемател.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата предоставила на ответника за срок от 4 години, по силата на сключен между тях договор за наем на земеделски земи от 12.09.2012г. за временно ползване, притежавани от нея 68.102 дка земеделски земи /ниви/. Съгласно клауза 4, т.1 от договора, наемателят дължи наемна цена за стопанската 2012/2013г. в размер на 40.00 лева на декар, а съгласно клауза 4, т.2 от същия договор, двете страни се задължили да договарят всяка година цената на наема, преди да започне наемателя да обработва земята за следващата стопанска година, като за целта подписват анекс към договора.На 09.12.2014г. по банков път, за стопанската 2013/2014г., ответникът заплатил на ищцата сумата от 3 368.00 лева, която се равнява на по 50.00 лева на декар, а на 28.12.2015г. по банков път, за стопанската 2014/2015г., ответникът заплатил на ищцата сумата от 2 695.00 лева, която се равнява на по 40.00 лева на декар.

Представен е Анекс, сключен на 01.06.2013г. към договора за наем, съгласно който за стопанската 2013/2014г. бил договорен нов наем между страните в размер на 60.00 лева на декар. Ответникът еоспорил истинността на представения анекс към договора за наем, сключен на 01.06.2013г., като твърди, че той не е подписан от него за наемател.

От заключението на изготвената по делото съдебно-графична експертиза се установява, че подписът за „наемател” в оспорения анекс към договора за наем от 01.06.2013г. е положен /изпълнен/ от С.К.К.. Като съобрази заключението на тази експертиза, съдът намира, че оспорването истинността на процесния анекс не е доказано. Той е сключен между страните по делото, с него е променена наемната цена на 60.00 лева на декар по действащия договор за наем и обвързва Р.П. и С.К. с договореното в него.

С писмо, получено от ответника на 11.11.2014г., ищцата го поканила да изпълни договорното задължение за сключване на задължителния нов анекс за наемната цена на декар за стопанската 2014/2015г., като го уведомила, че при липса на такова договаряне, ще остане в сила договорената с анекса от 01.06.2013г. наемна цена на декар от 60.00 лева. С ново писмо, получено от ответника на 14.01.2016г. ищцата го поканила да заплати остатъка от дължимата наемна цена по 60.00 лева на декар за стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г. в общ размер на 2 020 лева.

По делото не се спори, че лихвата за забава върху главницата от 2 020.00 леваза периода 14.01.2016г. до 07.02.2016г. възлиза на 14.06 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Страните по делото са обвързани от наемно правоотношениепо силата на сключен между тях договор за наем на земеделски земи от 12.09.2012г., съгласно койтоищцата предоставила на ответника за срок от 4 години за временно ползване, притежавани от нея 68.102 дка земеделски земи /ниви/. Съгласно клауза 4, т.1 от договора, наемателят дължи наемна цена за стопанската 2012/2013г. в размер на 40.00 лева на декар, а съгласно клауза 4, т.2 от същия договор, двете страни се задължили да договарят всяка година цената на наема, преди да започне наемателя да обработва земята за следващата стопанска година, като за целта подписват анекс към договора.С Анекс, сключен на 01.06.2013г. към договора за наем, за стопанската 2013/2014г. бил договорен нов наем между страните в размер на 60.00 лева на декар.С писмо, получено от ответника на 11.11.2014г., ищцата го поканила да изпълни договореното задължение за сключване на задължителния нов анекс за наемната цена на декар за стопанската 2014/2015г., като го уведомила, че при липса на такова договаряне, ще остане в сила договорената с анекса от 01.06.2013г. наемна цена на декар от 60.00 лева. Съдът счита, че след като ответникът не е изпълнил договорното си задължение по чл.4, т.2 от договора за наем, въпреки, че изрично е бил поканен от ищцата да стори това, то договорената наемна цена е останала в размер на 60.00 лева за декар и за стопанската 2014/2015г., съобразно договореното в анекса между страните по договора за наем – това и изрично е посочено в него – раздел 4.1. В този смисъл възражението на ответника е неоснователно, че наемната цена била променена само за стопанската 2013/2014г.На 09.12.2014г. по банков път, за стопанската 2013/2014г., ответникът заплатил на ищцата сумата от 3 368.00 лева, която се равнява на по 50.00 лева на декар, а на 28.12.2015г. по банков път, за стопанската 2014/2015г., ответникът заплатил на ищцата сумата от 2 695.00 лева, която се равнява на по 40.00 лева на декар. По делото не са представени от ответника доказателства, че е заплатил за стопанските 2013/2014г. и2014/2015г. на ищцата пълния размер на договорения наем от 60.00 лева, а доказателствената тежест за тези факти е негова. Поради това и след като се приспаднат платените от него парични суми, то същият остава да дължи сумата от 2 020.00 лева, представляваща остатъка на неизплатен наем за ползването на земеделските земи за стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г., съобразно договорения размер с Анекс, сключен на 01.06.2013г. към договора за наем от 12.09.2012г. Този иск като основателен и доказан по размер следва да се уважи изцяло.Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 08.02.2016г. до окончателното й изплащане.

При неплащане на наемната цена ответникът е изпаднал в забава. Това е станало на 14.01.2016г., когато той е бил поканен от ищцата да му заплати остатака от дължимата наемна цена и получил същата, съгласно представената обратна разписка.По делото не се спори, че лихвата за забава върху главницата от 2 020.00 леваза периода 14.01.2016г. до 07.02.2016г. възлиза на 14.06 лева.С оглед на изложеното този иск се явява също основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 530.80 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

            Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.К. ***, с ЕГН: **********, да заплати на Р.В.П. ***, с ЕГН: **********, сумата от 2 020.00 /две хиляди и двадесет/ лева, представляваща остатъка на неизплатен наем за ползването на земеделски земи за стопанските 2013/2014г. и 2014/2015г., съобразно договорения размер с Анекс, сключен на 01.06.2013г. към договор за наем от 12.09.2012г.; сумата от 14.06 лева /четиринадесет лева и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 14.01.2016г. до 07.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 530.80 лева /петстотин и тридесет лева и осемдесет стотинки/ – направени по делото разноски.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: