Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1431

 

гр.Р, 14.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищецът „Гаранционен фонд” със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Г И” № , ет., представляван от изпълнителния директор и председател на УС Б И М, твърди, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и споразумение между Кампенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г., възстановил изплатеното от Националното бъро на българските автомобилни застрахователи на Bereau Schmite в качеството му на компенсационен орган, по щета № 120168/17.12.2010г. сумата от 3 249.42 лева като парична равностойност на 1 661.40 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди за увредено при ПТП, настъпило на 27.03.2010г. в градска част 137, гр.Х, Г, моторно превозно средство. Виновен за ПТП бил ответникът, който управлявайки лек автомобил „” с ДК №, собственост на А А А от гр.Р, при потегляне на заден ход от паркомясто ударил лек автомобил „Ф Г” с рег.№ , собственост на М Б. В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ О.С. управлявал процесния автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. С регресна покана поканил ответника да възстанови платеното от ищеца, но до настоящия момент лицето не е погасило задължението си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С., да му заплати сумата от 3 249.42 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120168/17.12.2010г. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.288а, ал.3 във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./.

            Ответникът О.А.С. призован по постоянния му и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в срока за отговор оспорва изцяло предявения иск и не сочи доказателства. Твърди, че от представените доказателства не може да се направи категоричен извод за участието на ответника в процесното ПТП, настъпило на 27.03.2010г. в Германия. Прави и възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца, тъй като се касае за непозволено увреждане и 5 годишния давностен срок тече от откриването на дееца, който е установен на 27.03.2010г. и същият е изтекъл на 27.03.2015г., преди предявяването на настоящия иск.

            От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е протокол за ПТП, съставен от полицай в Г, съгласно който на 27.03.2010г., около 3.50 часа, пред намиращата се сграда на „Културен съюз” по ул.”Ферщиг” в гр.Х, Г, по вина на ответника О.С. е настъпило ПТП с последвали имуществени вреди. Видно от протокола /уведомление/ за ПТП, същият, след употреба на алкохол, е управлявал предоставен му за ползване лек автомобил „”, с ДК №  собственост на А А А, като при потегляне на заден ход от паркомясто ударил лек автомобил „Ф Г”, с рег.№ , собственост на М Б и го повредил, след което се опитал да напусне местопроизшествието и потеглил, но бил спрян от няколко свидетели. Ответникът С., респ. Собственикът на увреждащия автомобил, не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, за което е представена справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд. Била извършена експертна оценка на нанесените по увреденото МПС вреди и разходите за отстраняването им, като същата възлизала общо на 3 249.42 лева, които били платени на собственика на лек автомобил „Ф Г”, с рег.№  - М Б от застрахователя Bereau Schmite. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи от своя страна е заплатило на Bereau Schmite в качеството му на компенсационен орган, платеното обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди.

            Ищцовото дружество е възстановило изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на Bereau Schmite в качеството му на компенсационен орган, по щета № 120168/17.12.2010г. сумата от 3 249.42 лева като парична равностойност на 1 661.40 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди за увреден при ПТП - лек автомобил „Ф Г” с рег.№ , собственост на М Б, настъпило на 27.03.2010г. в градска част 137, гр.Х, Г.

            Била изпратена регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното обезщетение, но същия не е бил открит на посочения в писмените доказателства адрес.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е суброгационен иск, с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, от Гаранционен фонд, платил обезщетение против виновния причинител на вредата, който е управлявал МПС без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Съдът приема за доказано по делото, че на 27.03.2010г., около 3.50 часа, пред намиращата се сграда на „Културен съюз” по ул.”Ферщиг” в гр.Х, Г, по вина на ответника О.С. е настъпило ПТП с последвали имуществени вреди. Видно от представения по делото протокол /уведомление/ за ПТП, същият, след употреба на алкохол, е управлявал предоставен му за ползване лек автомобил „”, с ДК  собственост на А А А, като при потегляне на заден ход от паркомясто ударил лек автомобил „Ф Г”, с рег.№ , собственост на М Б и го повредил, след което се опитал да напусне местопроизшествието и потеглил, но бил спрян от няколко свидетели. Съдът намира, че е неоснователно направеното от особения представител на ответника възражение, че той не е участвал в процесното ПТП, тъй като в протокола за ПТП била изписана датата му за раждане ***, вместо ***г. От всички останали писмени доказателства по делото е видно, че става въпрос за допусната фактическа /техническа/ грешка от страна на разследващия ПТП полицай, че няма никакво съмнение относно действителния причинител на вредите при ПТП и че именно на ответника О.А.С. е предоставен за ползване процесния увреждащ автомобил от страна на неговия собственик, включително да се разпорежда неограничено с него като договаря сам със себе си – представено е нотариално заверено пълномощно за това. От първата страница на протокола /уведомление/ за ПТП е видно, че ответникът е записан и с правилната му дата на раждане, което допълнително говори за допуснатата техническа грешка и неоснователността на възражението. Ответникът С., респ. Собственикът на увреждащия автомобил, не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, за което е представена справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд. Била извършена експертна оценка на нанесените по увреденото МПС вреди и разходите за отстраняването им, като същата възлизала общо на 3 249.42 лева, които били платени на собственика на лек автомобил „Ф Г”, с рег.№  - М Б от застрахователя Bereau Schmite. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи от своя страна е заплатило на Bereau Schmite в качеството му на компенсационен орган, платеното обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди.

            Ищцовото дружество е възстановило изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на Bereau Schmite в качеството му на компенсационен орган, по щета № 120168/17.12.2010г. сумата от 3 249.42 лева като парична равностойност на 1 661.40 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди за увреден при ПТП - лек автомобил „Ф Г” с рег.№ , собственост на М Б, настъпило на 27.03.2010г. в градска част 137, гр.Х, Г. Плащането е било извършено на 05.01.2011г. с платежно нареждане от същата дата.

Предвид направеното плащане от Гаранционния фонд съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и има право да получи от причинителя на вредата платеното от него обезщетение, когато виновния водач при настъпване на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Като съобрази това съдът намира, че предявеният иск е доказан както по своето правно основание, така и по размер.

Неоснователно е и направеното от особения представител на ответника възражение, че е изтекла петгодишната погасителна давност на вземането на ищеца, считано от деня на деликта 27.03.2010г. В случая съдът намира, че давността на претенцията на ищеца тече не от деня на деликта, а от датата на която той е извършил плащането и е встъпил в правата на увреденото лице, която дата в случая е 05.01.2011г. Съгласно трайната съдебна практика, а и правната теория, регресният иск се разглежда като особен, самостоятелен иск, който макар и да има връзка с фактическия състав на непозволеното увреждане, възниква от друг фактическа състав и от друг момент, а именно от датата на плащане на съответното обезщетение в полза на увреденото при деликт лице, като изтичането на погасителната давност спрямо прекия причинител на вредите за задължението му към увредения не е пречка за предявяване на регресния иск спрямо него. Съгласно решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК /задължителни за съдилищата в РБългария/, за регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащане на обезщетението – Решение № 15/04.02.2011г. по т.д.№ 326/2010г. ІІ-ро т.о. на ВКС и др. Същото следва и от разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, според която едва след изплащането на съответното обезщетение, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ликвидация на щетите. В случая това право на регресния иск е възникнало на 05.01.2011г., когато ищцовото дружество е платило обезщетението. Петгодишната давност изтича на 05.01.2016г., а настоящия иск е предявен преди изтичането му – на 04.01.2016г.

Като основателен и доказан по размер, предявения иск следва да се уважи изцяло, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 249.42 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120168/17.12.2010г. обезщетение за имуществени вреди. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.01.2016г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски от 465.44 лева – заплатени държавни такси за производството по делото, издаване на съдебни удостоверения и възнаграждение на назначения особен представител.

            Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА О.А.С., с ЕГН: **********,***, местността „Б Я №  и настоящ адрес:***, да заплати на „Гаранционен фонд” със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Г И” № , ет., представляван от изпълнителния директор и председател на УС Б И М, сумата от 3 249.42 лева /три хиляди двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120168/17.12.2010г. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 465.44 лева /четиристотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ - направени по делото разноски.

            Съобщението за изготвеното решение да се изпрати на ответника чрез назначения му особен представител.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: