Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№___

 

гр. Русе, 18.12.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 18 ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Д.И. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 937 по описа на 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание 422 от ГПК и насрeщни обективно съединен искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и 92 от ЗЗД.

Ищецът „Строителни Системи Нитера” ООД твърди, че сключил с ответника „Русе Техноресурс” АД договор за наем от 25.02.2008 г., като превел по съответни фактури депозитна вноска в общ размер на 11 680.80 лева. След прекратяване на договора ответното дружество му възстановило част от сумата в размер на 1 681.20 лева, като неплатената и дължима депозитна вноска след прекратяване на договора за наем от 25.02.2008 г. била в размер на 5 287.71 лева. Поради невъзстановяване на тази сума ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 8005/2013 г. по описа на РРС. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК била издадена на 28.11.2013 г., но в законоустановения срок ответникът подал възражение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от разглеждане на делото по общия ред. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 5 287.71 лв., представляваща дължима депозитна вноска, ведно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски.

Ответникът „Русе Техноресурс” АД оспорва предявения иск, като твърди, че не дължи процесната сума, тъй като има насрещно вземане спрямо ищеца. Предявява насрещни искове, с които иска да бъде осъден ищеца „Строителни Системи Нитера” ООД да му заплати сумата от 4 830.69 лева, представляваща стойност на неплатена наемна цена за м.март 2013 г. и консумативи за същия период по фактура № 0100003114/01.03.2013 г. и по фактура № 0100003295/03.10.2013 г., както и сумата от 14593.58 лева, представляваща дължима договорна неустойка за неплащане в срок на наемната цена и консумативи, ведно със законната лихва от завеждане на насрещния иск – 26.03.2014 г., до окончателното изплащане.

Ответникът по насрещния иск,  не оспорва претенцията за заплащане на сумата от 4 830.69 лева, представляваща стойност на неплатена наемна цена за м.март 2013 г. и консумативи за същия период по фактура № 0100003114/01.03.2013 г. и по фактура № 0100003295/03.10.2013 г. Оспорва претенцията по чл.92 от ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.11.2013 г. по гр. д. №  8005/2013 г.  по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника „Русе Техноресурс” АД да заплати на ищеца сумата от сумата: 10 118,40 лева -главница невърнат депозит по договор за наем, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 202,37 лв.-държавна такса и 700,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение В срока по чл.414 от ГПК – на 11.12.2013 г. длъжникът „Русе Техноресурс” АД възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Видно от представените писмени доказателства на 25.02.2008 г. между страните бил сключен договор за наем, по силата на който ответникът отдал под наем на ищеца собственият си имот– складова площ от 508 кв.м. при цена 3.50 лв, без ДДС на кв.м.,месечно, както и  административна площ от 32 кв.м. при цена 4,50 лв. без ДДС на кв.м. месечно, намиращи се на територията на наемодателя в гр. Русе, Източна  промишлена зона. За  наетите имоти  наемателят следвало да  заплаща на наемодателя договорената наемна цена до десето число на текущия  месец, за който тя била дължима. В този срок следвало да се заплаща на наемодателя и консумираната вода, а  електроенергията – до десето число на текущия месец -  остатъкът за предходния месец и 75 % от ползваната еленергия през предходния месец- чл.14 от договора.

Наемната цената  били изменяна с подписани между страните Анекси към договора, като съгласно последния подписан от 01.07.2009 г., тя била определена в размер на 4 лв. без ДДС на кв.м. месечно за складовата площ, респективно в размер на  5 лв. без ДДС на кв.м. месечно за административната. Според текста на чл.4, 5 и 6 от договора  при   подписване  на  наемния договор наемателя следвало да внесе депозитна  вноска в размер на двумесечната наемна цена, от която при прекратяване на наемните отношения наемодателят покривал незаплатените задължения и договорените обезщетения. В случай, че внесения депозит надвишавал дължимите задължения и договорни  обезщетения наемодателят следвало да върне разликата в десетдневен срок от явяване на наемателя за уточняване на задълженията и извършените плащания. Депозитната вноска не осиобождавала наемателя от задължението да заплати на наемодателя разликата от действителните му задължения за направени разходи, дължимите обезщетения и внесения депозит. Съгласно разпоредбата на чл.17 от Договора  в случай на забава на някое от плащанията, установени в договора , наемателят дължал на наемодателя неустойка за всеки ден забава след 10 число в размер на 1% от дължимата наемна цена.

Договорът за наем влязъл в сила на 01.05.2008 г., същият бил сключен като безсрочен, за неопределено време и всяка от всяка от страните можела да го прекрати след отправяне на  месечно предизвестие.

Ищецът уведомил ответника, с предизвестие получено от последния  на 28.02.2013 г., че сключения между тях договор прекратявал действието  след изтичане на едномесечен срок . На 01.04.2013 г. бил съставен протокол за предаване на имотите.

С фактура № 010003114/01.03.2013г. било фактурирано задължението на наемателя за заплащане на наем за наетите имоти за м. 03.2013 г. и ел. енергия за м.02.2013 г. общо в размер на 4710.32 лв. с ДДС, а по фактура № 010003295/03.10.2013г.- дължимата цена за консумираната ел. енергия и вода за м.03.2013 г. в общ размер от 120.37 лв. с ДДС.

Видно от приетото по делото заключение на назначената съдебно икономическа експертиза счетоводството на двете дружества били водени редовно. Фактурите,издадени във връзка с взаимоотношенията по Договор за наем от 25.02.2008г. и Анексите към него били осчетоводявани в месеца, през който били изда­дени. Отразени били и фактурите във връзка с депозита по чл. 4 от дого­вора., като нямало  различия между счетоводните записвания на двете дружества. Фактурите, които били издадени във връзка с чл. 4 от Договора за наем за депозит  в размер на две наемни вноски, както и фактурите, издаде­ни във връзка с наемната цена и консумативите били заплатени от ищеца на ответника с изключение на: за наемната цена за месец март 2013г. и ел.енергия за м. февруари 2013г. - фактура № 010003114/01.03.2013г. на обща стойност 4 710.32 лева и фактура № 010003295/03.10.2013г. за консумирана ел-енергия за м. март 2013г. и вода за м. март2013г. на обща стойност 120.37 лева. Със стойността на двете фактури възлизаща в общ размер 4830.69 лева било извършено прихващане от депозита, който бил платен, но не бил възстано­вен на ищеца в размер 10118.40 лева. След извършеното прихващане оставало дължим депозит за възстановяване  в размер  5287.71  лева от ответника на ищеца. Вещото лице определило, че размерът на претендираната неустойка по чл. 17 от Договора за наем по отделните фактури, по които имало извършено плащане след 10-то число на месеца за периода от 06.07.2011г. до 05.02.2013г. възлизала в общ размер  14593.58 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Досежно предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи депозитна вноска по договор за наем от 25.02.2008 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Предявени са и насрещни искове по чл. 232, ал.2 от ЗЗД и 92 от ЗЗД.

С представеният по делото писмен договор, безспорно се установи, че страните са обвързани от облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за наем от 25.02.2008 г. Той е неформален, възмезден, консенсуален, срочен, с двустранен характер и по отношения на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл.228-239 от ЗЗД, а за неуредените въпроси нормите на общата част на ЗЗД. Законът изисква точно изпълнение на задълженията по вид, количество и качество.Основно задължение на наемодателя е да предаде на наемателя наетата вещ, което  било изпълнено от ответника, ищец по насрещния иск, поради което той е изправната страна по договора по смисъла на чл.79 от ЗЗД и следователно има качеството на кредитор. Съобразно възложената доказателствена тежест в настоящото производство за уважаване на претенциите, твърдението на ищеца по насрещния иск за неплащане на наемната цена от наемателя касае отрицатален факт, поради което насрещната страна следва да установи изгодния за нея положителен факт, че е изпълнила задълженията си за плащане на наемната цена за м.03.3013 г. ел.енергия за м. 02. и м.03.2013г. и вода за м.03.2013 г. Ответникът по насрещния иск, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал никакви доказателства за изпълнение на посочените задълженията., той в отговора на насрещния иск, не оспорва движимостта на тази претенция.

Не е спорно, а и видното от събраните по делото доказателства ищецът внесъл при ответното дружество сумата от 10118.40 лева – депозит по чл.4 от договора. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира, тъй като вещото лице съобразно притежаваните от него специални знания е дало отговор на поставените му въпроси, се установява категорично, че със стойността на двете фактури фактура № 010003114/01.03.2013г. № 010003295/03.10.2013г.  в общ размер 4830.69 лева било извършено прихващане от депозита, който бил платен, но не бил възстано­вен от ответника на ищеца в размер 10118.40 лева. След извършеното прихващане оставало дължим депозит за възстановяване  в размер  5287.71  лева от ответника на ищеца. С оглед изложеното  предявения иск по чл.422 от ГПК като основателен следва да се уважи, а предявените искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД като неоснователно поради извършено прехващане следва да се отхвърлят.

Относно иска по чл.92 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно, неустойката се дължи при следните предпоставки:  страните да са я уговорили изрично, длъжникът виновно да е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си. Последното от своя страна изисква преди това да се установи, че между страните по делото е налице сключен договор, въз основа на който да е надлежно възникнало за ответника задължение, което именно задължение той да не е изпълнил, по причина, за която отговаря.

В конкретния случай между страните по делото съществува облигационно правоотношение- договор за наем, по силата на  което ответникът по насрещния иск е поел задължение спрямо ищеца да заплаща в срок дължимия наем и консумативи.

Съдържанието на договора не може да противоречи обаче на повелителни норми на закона и на добрите нрави, като това се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави съществуват като общи принципи и за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Действително не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Съдът намира обаче, че неустойката по чл.17 от Договора за наем противоречи на  справедливостта, тъй като се касае за мораторна неустойка, изпълнението на задължението  на наемателя е обезпечено със санкцията по чл.5 от договора- - при прекратяване на наемните отношения от нея наемодателят покрива незаплатените задължения и договорените обезщетения от наемателя, а освен това неизпълнението на задължението е незначително- едва по три претенции закъснението е над 20 дни, като за периода от 06.07.2011г. до 05.02.2013г. всички задължения са заплатени и кредиторът е приел макар и закъсняло това изпълнение. В този смисъл ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Предвид изложеното насрещния иск по чл.92 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен, включително акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната исковата молба - от 26.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

За пълнота на изложениет следв да се посочи, че дори да беше уважен иска по чл.92 от ЗЗД едва с писмените бележки е направено изявление от ответника за прихващане между предявената сума от 5287.71  лева, представляваща внесена депозитна вноска от ищеца и претендираната от ответника неустойка в размер на 14593.58 лв., поради което липсва правна възможност съдът да се произнесе по това искане.

Предвид изхода на спора, като съобрази направеното частично прекратяване на иска по чл.422 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 471.56 лв. – разноски по гр. д.  № 8005/2013 г. по описа на РРС

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на делото в размер на 700.13 лв. /адвокатско възнаграждение- 594.38, държавна такса-105.75 лв. / са в тежест на ответника.

Мотивиран така, съдът:

Р     Е       Ш       И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ”Русе Техноресурс” АД, ЕИК117050037, със седалище  и адрес на управление гр. Русе, ул. „Академик Михаил Арнаудов” №3, дължи на „Строителни Системи Нитера” ООД, ЕИК 130413597, със седалище и адрес на управление, гр. София, СПЗ Модерно предградие Обеля, ул. „Георги Караславов” №4, сумата от 5 287.71 лв.- главница, представляваща невърнат депозит по договор за наем от 25.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.11.2013 г. по гр. д.  № 8005/2013 г.по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Русе Техноресурс” АД, ЕИК117050037, със седалище  и адрес на управление гр. Русе, ул. „Академик Михаил Арнаудов” №3 против „Строителни Системи Нитера” ООД, ЕИК 130413597, със седалище и адрес на управление, гр. София, СПЗ Модерно предградие Обеля, ул. „Георги Караславов” №4, искове за заплащане на сумите от : 4 830.69 лева, представляваща стойност на неплатена наемна цена за м.март 2013 г. и консумативи по фактури № 0100003114/01.03.2013 г., фактура № 0100003295/03.10.2013 г., като погасени чрез прихващане с част от невърнат депозит по чл.5 от договор за наем от 25.02.2008 г., както и сумата от 14593.58 лева, представляваща дължима договорна неустойка по чл.17 от договор за наем от 25.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 26.03.2014 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Русе Техноресурс” АД, ЕИК117050037, със седалище  и адрес на управление гр. Русе, ул. „Академик Михаил Арнаудов” №3 да заплати на Строителни Системи Нитера” ООД, ЕИК 130413597, със седалище и адрес на управление, гр. София, СПЗ Модерно предградие Обеля, ул. „Георги Караславов” №4, сумата от 471.56 лв. – разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.11.2013 г. по гр. д.  № 8005/2013 г.по описа на РРС.

ОСЪЖДА Русе Техноресурс” АД, ЕИК117050037, със седалище  и адрес на управление гр. Русе, ул. „Академик Михаил Арнаудов” №3 да заплати на Строителни Системи Нитера” ООД, ЕИК 130413597, със седалище и адрес на управление, гр. София, СПЗ Модерно предградие Обеля, ул. „Георги Караславов” №4, сумата от 700.13 лв. – разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/