Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              /27.05.2010 г, гр.Русе

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VI гр.състав    в публично заседание на   27-ми април  през две хиляди и десета  година в състав:

 

                                                            Председател: Елена Балджиева        

 

при секретаря Г.Г.  и  в  присъствието  на    прокурора………………………….. като разгледа докладваното от съдията  гр. дело 6115 по описа за 2009 год. за да се произнесе съобрази:

Ищeцът С.В.Р. ЕГН-********** ***, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.Р.Р. твърди, че на 12.04.2009г. около 18.30 часа заедно с И. Ц. И. *** от тротоара непосредствено пред бистро „Белведере” и са се качили на разделителната ивица на бул.”Ц.О.” обособена като парково пространство. В същия този момент ответницата М.Р.К. ЕГН-********** *** управлявала лек автомобил марка „Тойота”, модел „Версо” с рег.№ Р 7719 РВ, като се движила по бул.”Цар Освободител” от кръгово движение посока „Пантеона на възрожденците” в гр.Русе. При излизането от кръговото движение и навлизането в бул.”Цар Освободител”, ответницата К. загубила контрола над управлявания от нея лек автомобил и излязла в ляво по посоката си на движение, извън пътното платно на бул.”Ц. О.” и се качила върху разделителната ивица на бул.”Ц. О.”, обособена като парково пространство и блъснала пешеходеца С.В.Р. с предната част на автомобила, който паднал на земята. След възникването на пътно транспортното произшествие, незабавно били повикани контролните органи от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Русе, а също и екип за спешна медицинска помощ от МБАЛ-Русе. Пострадалите С.В.Р. и И. Цанев И. *** и при прегледа били установени следните наранявания на ищеца С.В.Р.: по дланната повърхност на лява гривнена става има две охлузвания, с кафяви корички и размери съответно около 0,5 и 0,2 см. По задната повърхност на лява лакетна става има охлузване, с размери 2/1 см; По дланно лакетната повърхност на дясна гривнена става има охлузване, с кафява коричка, на площ около 0,2 см. По задната повърхност на дясна лакетна става има охлузване с размери около 2/1 см. По външната повърхност на лявото бедро има групирани хоризонтални одрасквания и охлузвания на обща площ около 10/3 см. По външната повърхност на дясна колянна става има охлузване, с кафява коричка на площ от 2,5/1,5см. С посочените увреждания ищеца е претърпял болка и страдания, предвид това е предявил иск по чл.45 от ЗЗД като в иска си претендира, че е преживял стрес, психически дискомфорт, нервност напрежение в резултата на претърпените телесни увреждания и иска отвтницата да бъде осъдена да му заплати сумата в размер 5 000 лева, ведно със законната лихва считано от 12.04.2009г до изплащане на сумата. Предявен е иск и от страна на майката Н.Р.Р. спрямо ответницата М.К. с правно основание чл.45 от ЗЗД за причинени не имуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционални болки и страдания, като същата твърди че е преживяла силен стрес от случилото се и претендира да бъда обезщетена със сумата в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва считано от 12.04.2009г до изплащане на сумата. Претендира разноски.

При извършената проверка от страна на контролните органи, било установено че ответницата М.Р.К. е управлявала лек автомобил марка „Тойота”, модел „Версо” с рег.№ Р 7719 РВ, след употреба на алкохол над 1,20 промила концентрация на алкохол в кръвта. За установената концентрация на алкохол в кръвта по отношение на ответницата М.К. е ангажирана нейната наказателна отговорност, като е сключено споразумение между М.К. и Русенска районна прокуратура по НОХД № 1781/09г по описа на РРС, като споразумението е влязло в сила на 14.07.2009г.

Съдът като взе предвид наведените от ищеца фактически обстоятелства и формулирания петитум квалифицира правно предявените искове по чл.45 от ЗЗД- търси се обезщетение за претърпени вреди вследствие виновно противоправно поведение.                        

Ответницата М.Р.К. ***, чрез процесуалния си представител адв.Св.С. оспорва предявените искове по основание и размер. Счита като евентуалност, че исковите претенции са прекомерни по размер.

                        Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приложеното по делото НОХД № 1781/09г по описа на РРС, като споразумението е влязло в сила на 14.07.2009г., съдът е одобрил споразумение, с което ответникът М.Р.К. е призната за виновна в това, че на 12.04.2009г. в гр.Русе е управлявала лек автомобил марка „Тойота”, модел „Версо” с рег.№ Р 7719 РВ, бул.”Ц. О.”след употреба на алкохол над 1,20 промила концентрация на алкохол в кръвта, съставляващо престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Също така ответницата загубила контрол над управлявания от нея лек автомобил и излязла в ляво по посоката си на движение, извън пътното платно на бул.”Ц. О.” и се качила върху разделителната ивица на бул.”Цар Освободител” обособена като парково пространство и блъснала пешеходеца С.В.Р. с предната част на автомобила, като последния паднал на земята - в случая е нарушена разпоредбата на чл.20 ЗДвП. Водачът на пътно превозно средство, в случая ответницата К. е била длъжна в качеството си на водач: 1. да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, съгласно чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП.

                        От приетата по делото СМЕ се установява, че  вследствие  на инцидента от 12.04.2008г. ищеца С.В.Р. получил охлузвания по двете гривнени стави, двете лакетни стави и дясното коляно. Одрасквания и охлузвания по ляво бедро. Посочените телесни увреждания са му причинили болка и страдание. Също така, видно от назначената, изготвена и приета съдебно медицинска експетиза се определя периода на възстановяване на ищеца Р. 7-10 денонощия. 

                        От разпита на свид. Т. Х., близка на майката се установява, че С.Р. е изпитвал болки, а неговата майка ищцата Н.Р. е била притеснена за здравето на нейния син.

                        При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

              Непозволеното увреждане е институт на гражданското право, който се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически и юридически лица. По правната си същност непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 от ЗЗД е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като последната съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

За да възникне обезщетителната отговорност на едно лице на деликтно основание, следва да се установи в процеса осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- на непозволеното увреждане. Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Причинната връзка е обединяващият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и не се предполата, а следва да бъде доказана от увредения. Това е така, тъй като на репариране подлежат само тези вреди, които са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, с одобрено от съда споразумение, в производство по реда на глава ХХIХ на НПК, че ответницата  е призната за виновна за това, че на 12.04.2009г. в гр.Русе е управлявала лек автомобил марка „Тойота”, модел „Версо” с рег.№ Р 7719 РВ по бул.”Ц. О.” след употреба на алкохол над 1,2 промила концентрация на алкохол в кръвта, съставляващо престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по дело НОХД № 1781/09г по описа на РРС, като споразумението е влязло в сила на 14.07.2009г.

Изхождайки от разпоредбите на чл.384, ал.1 и 3 във вр. чл.383, ал.1 от НПК и чл.300 от ГПК, съгласно които влязлата в сила присъда  на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид на това съдът приема, че ответникът е осъществил елементите от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД- налице е виновно противоправно деяние от ответницата К., в резултат на което на ищеца е причинена телесна повреда. Осъществяването на елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане е правопораждащ юридически факт, тъй като от него възниква задължението на ответника да поправи причинените вреди, което задължение има обезщетителен характер. Съгласно чл.51 от ЗЗД  обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждане- т.е. както имуществените, вкл. преките вреди и пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди.

По делото се установи, че в резултат от противоправното поведение на ответницата К. на ищеца Р. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в телесна повреда и претърпените от него болки, страдания и неудобства. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за тях следва да се определи по справедливост от съда. Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на размера на обезщетение са вида и характера на увреждането, а именно телесна повреда, изразяваща се единствено в малки по площ рани от охлузване, липсва счупване на кости и други усложнения, налице е нараняване на ляво бедро. Посочените увреждания следва да са отшумели и ищеца Р. да се възстанови напълно за около 7 до 10 дни предвид заключението на съдебния експерт. Съдът счита, че определяне на обезщетение в размер на 1 000 лева в пълна степен следва да репарира причинените телесни увреждания, болки и страдания. Липсват каквито и да било доказателства в насока че преживяното от ищеца Р. е попречило на обучението му. 

Претенцията за законна лихва има акцесорен характер и следват основателността на главния иск. Предвид изложените съображения, върху уважения размер за неимуществени вреди се дължи законната лихва от датата на деликта - 12.04.2009г.

По отношение на предявения иск от Н.Р. против ответницата М.а К. с правно основание чл.45 ЗЗД, съдът достига до извода, че са налице негативни преживявания за Н.Р. изразяващи се в притеснение и страх за здравословното състояние на сина й С.Р.. Безспорно негативните преживявания са в причинно следствена връзка с противоправното деяние на ответницата К.. Съдът констатира и липса на каквито и да било доказателства от които да е видно, че по отношение ищеца Р. са извършвани някакви изследвания, още при прегледа в МБАЛ-Русе са констатирани повърхностните наранявания и пострадалия С.Р. е освободен за домашно лечение видно от приложеното НОХД № 1781/09г по описа на РРС. На основание на чл.51 от ЗЗД, Съдът въз основа на развитите по горе съображения достига до извода, че присъждането на обезщетение в размер на 150 лв., в пълна степен следва да обезщети негативните последици и притесненията преживени от ищцата Н.Р..

Претенцията за законна лихва има акцесорен характер и следват основателността на главния иск. Предвид изложените съображения, върху уважения размер за неимуществени вреди се дължи законната лихва от датата на деликта - 12.04.2009г.

            По отношение на направените от страните разноски:

            По настоящото дело всяка от страните претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

            Видно от представените договори за правна защита и съдействие ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., а ответникът - в размер на 490 лв.

            Ето защо на основание чл.78 ал.1 ГПК направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от иска, а именно - сумата от 154.75 лв.

            На основание чл.78 ал.3 ГПК направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да се заплатят от ищеца съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, а именно - сумата от 367.50 лв.

            Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта за разноските.

            По настоящото дело страните не са представили списък на сторените от тях разноски, поради което решението в тази част не подлежи на обжалване.

                        Мотивиран така районният съд

 

                                                            Р       Е       Ш       И       :

 

                        ОСЪЖДА М.Р.К. ЕГН ********** *** да заплати на С.В.Р. ЕГН-********** *** сумата от  1 000 лв.- представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие деликт настъпил на 12.04.2009г., ведно със законната лихва от 12.04.2009г до окончателното изплащане на сумите  .

ОСЪЖДА М.Р.К. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Р.Р. ЕГН-********** *** сумата от 150 лв.- представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди- негативни преживявания изразяващи се в притеснение и страх за здравословното състояние на сина си С.Р., вследствие деликт настъпил на 12.04.2009г., ведно със законната лихва от 12.04.2009г до окончателното изплащане на сумите  .

ОСЪЖДА Н.Р.Р. ЕГН-********** *** да заплати на М.Р.К. ЕГН ********** *** сумата от 212.75 лв.- разноски по компенсация.

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :