Р Е Ш Е Н И Е

№188

 

гр. Русе, 23.12.2009 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд , ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и девета година в състав:

    

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2958 по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Адв.В. В., пълномощник на „Пълдин Транс Сървиз” ООД заявява, че дружество е официален представител на  „Ивеко” за България и специализирано в извършване на продажби и сервизно обслужване на тежкотоварни превозни средства. По сервизни поръчки от 03.11.2008г. на „Трансис” ЕООД, ищецът извършил ремонт на автомобил, при който вложил резервни части и консумативи. Ответникът приел работата без забележки. За извършените услуги издал фактура №12734/01.12.2008г. на стойност 1479,48 лева с включен ДДС и фактура №13604/23.01.2009г. на стойност 7580,03 лева с включен ДДС, според които възложителят следвало да заплати цената в срок от 10 дни. Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Трансис” ЕООД да му заплати сумите: 1479,48 лева – незаплатено възнаграждение за извършена работа по фактура №12734/01.12.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 66,04 лева – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 12.12.2008г. – 31.03.2009г.; 7580,03 лева – незаплатено възнаграждение за извършена работа по фактура №13604/23.01.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 164,13 лева – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 04.02.2009г. – 31.03.2009г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Трансис” ЕООД не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава изцяло ищцовите претенции. Заявява, че дружеството ползва товарен автомобил „Ивеко Стралис”, собственост на „Афин България” ЕАД въз основа договор за лизинг. На 14.10.2008г. камионът аварирал на територията на Република Австрия, поради спукване на дясна предна гума. За настъпилите повреди бил изготвен опис от представител на ЗПАД „Алианц България”, според който щетите са оценени на 7 580,03 лева, на каквато стойност са и извършените от ищеца услуги, свързани с отстраняване на повредите. Ответникът твърди, че сключената със ЗПАД „Алианц България” застраховка, с клауза „Пълно каско – валутна клауза” покривала напълно нанесените щети, но дружеството отказало да заплати застрахователната сума.

ЗАД „Алианц България” – трето лице, помагач в процеса на страната на ответника счита, че признанието на иска от страна на „Трансис” ЕООД изключва правния интерес от подпомагането му. Твърди, че няма връзка с договорните отношения между ищеца и ответника. Собственик и правоимащ по застрахователната полица се явявало „Афин България” ЕАД. Възразява срещу  изнесеното от ответника, относно обстоятелството, че е неизправна страна в застрахователното правоотношение. Заявява, че към момента няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция за щети, тъй като не са били спазени общите условия на застраховката, с които лизингодателят и лизингополучателят били запознати.

Съдът, като взе предвид становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

От представените договор за лизинг и анекс към него, сключен на 05.08.2004г. между „Афин България” ЕАД, „Арев Премиер” ООД и „Трансис” ЕООД е видно, че ответникът е конституиран като лизингополучател и в това качество са му предадени: товарен автомобил „Ивеко” с рег.№С3567 НХ и ремарке с рег.№С8419 ЕН. Товарният автомобил е предмет на застрахователен договор №08-0300/335/5000134, сключен между ЗПАД „Алианц България” и  „Афин България” ЕАД. На 14.10.2008г. камионът е претърпял авария в Австрия, наложила транспортирането му с пътна помощ до Амщен и „временно отстраняване на повредата”. На 29.10.2008г. застрахователното дружество изготвило опис на щетите, нанесени на превозното средство.

През м.11.2008г., по заявка на „Трансис” ЕООД, ищцовото дружество извършило ремонт на товарен автомобил „Ивеко” с ДК№С 3567НХ, за което издало фактура №12734/01.12.2008г. на стойност 1479,48 лева с включен ДДС и фактура №13604/23.01.2009г. на стойност 7580,03 лева с включен ДДС. В счетоводните документи е отразено, че възложителят следва да заплати цената в срок от 10 дни.

С писмо, получено от представител на „Трансис” ЕООД на 10.03.2009г. ищецът уведомил ответника за размера на задълженията и го поканил да заплати дължимите суми, ведно с лихвата за забава. В отговор на поканата за доброволно изпълнение възложителят съобщил на изпълнителя, че по повод отказ на застрахователното дружество да изплати обезщетението е изпратил възражение с искане да бъде преразгледано становището на застрахователя. Ответникът информирал ищеца, че въпреки проблемите му със застрахователното дружество, ще потърси правата си по съдебен ред в случай, че не погаси задължението си

От приложените по делото справки е видно, че размерът на мораторната лихва върху главницата 1479,48 лева за периода 12.12.2008г. – 31.03.2009г. е 66,04 лева, а върху главницата 7580,03 лева за времето от 04.02.209г. до 31.03.2009г. – 164,13 лева.

Като взе предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД – претендира се реално изпълнение на задължение за заплащане стойността на извършени услуги и обезщетение за забавено изпълнение.

Ответникът „Трансис” ЕООД не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава изцяло ищцовите претенции, така както са предявени. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло

На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1560,40 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА „ТРАНСИС” ЕООД, ЕИК 117613233, със седалище и адрес на управление – гр.Р., ул.”Т.”№..., представлявано от Ж. Л. Х. да заплати на „ПЪЛДИН ТРАНС СЕРВИЗ” ООД, ЕИК 115568401, със седалище и адрес на управление – гр.П., бул.”Б.”№......, представлявано от управителя Х. Д. Б. сумите: 1479,48 лева – незаплатено възнаграждение за извършена работа по фактура №12734/01.12.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2009г. до окончателното й изплащане; 66,04 лева – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 12.12.2008г. – 31.03.2009г.; 7580,03 лева – незаплатено възнаграждение за извършена работа по фактура №13604/23.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2009г. до окончателното й изплащане; 164,13 лева – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 04.02.2009г. – 31.03.2009г., както и 1560,40 лева – направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице, помагач на „ТРАНСИС” ЕООД – ЗАД „Алианц България”, със седалище и адрес на управление – гр.С., район О., бул.”К. Д.”№......

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Р... в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: